ПЪСТРИЯТ СВЯТ НА АННА МУТАВСКА
Когато попаднете в пъстрия свят на Анна Мутавска най-напред чувствате известна обърканост от многообразието тематични, жанрови, стилови, колоритни и дори чисто технологични търсения. Така че на зрителя ще му се наложи да открива и класифицира сам това пътешествие. Ориентир ще ви е най-вече фактът, че става дума за млад човек, отворил сравнително наскоро тежките порти на живописното царство. Но пък младостта е точно времето за лутане, търсене, натрупване на впечатления и обич. Времето когато всичко е крайно любопитно и вълнуващо. Утвърдените автори добре познават от младите си години това състояние и тайничко си припомнят с носталгия моментите, в които всяко ново откритие, всяка мазка на четката носят елемент на изненада и откривателство. После идва рутината и относителното спокойствие да се движиш по отъпкан от самия теб път, за добро или за зло с предизвестен край. Рутината има две лица – тя дава и отнема едновременно.
Тези нейни невинни пориви ще ви отведат до морето в изчистени и прецизни пейзажи с обобщено небе и спокойни до огледалност води, където ви чакат лодките. Те са буквално портретувани, всяка с ярката си индивидуалност, а красивите им отражения се преплитат със слънчевите. Едното символно послание на лодката е път, а другото е пристан, надежда, мъничък остров в световния океан.
Има и много пейзажи, в някои от тях също присъства водата – от много реалистични до напълно условни. В първите колоритът съответства на действителността понякога буквално. Не се успокоявайте веднага, защото още в следващата картина ще бъдете положени на границата между реалността и фантазията. Появяват се митични създания, видения – плод на въображението, които съжителстват някак естествено с чисто декоративни елементи и символични персонажи.
Има и чисто условни композиции, комбинации на произволни групи обекти в общ абстрактен обект. Елементи, в които ще доловите лица, котки, части от портретни изображения, неразпознаваеми форми, привидно несъчетаеми до несъвместимост елементи в една композиция. Именно по този механизъм се формират сънищата и подсъзнателно ги възприемаме като нещо познато, макар и понякога малко плашещо.
В живописните си откровения Анна съвсем по женски ( в най-добрия смисъл!) отдава нужното внимание и на цветята, събрани в плътни, пищни каскади. В някои от тези картини авторката подхожда към формообразуването и цветовото решение като към десен на класическа коприна.
Колоритът в творбите често очевидно следва идеята и сюжета. Ще се насладите на безброй вариации на ярки и контрастни тоналности, които мирно съжителстват с изискан плътен земен и/или неутрален избор на цветова гама.
Цялото това разнообразие и експериментаторски дух, съчетано със своеобразен наив и много ярък темперамент може да изглежда необичаен избор за дебют, тъй като твърде честно показват колебания, лутания и внезапни находки, а повечето художници предпазливо избягват този подход. Явно защото дълбоко в себе си художниците сме деца, които неистово жадуват бързо да пораснат. Анна Мутавска по-скоро интуитивно показва откровено себе си в тази изложба като „Homo ludens“ – играещият човек, което като че ли е най-верният подход, защото само играещият създава. Животът и изкуството са игра. Художникът е вечно дете, а играта продължава.
Вихра Григорова